Трудно е. Не просто трудно, а дяволски трудно.
Ала не трябва да се отчайваме, нито обезкуражаваме.
Всичко е в наши ръце.
Трудно е всеки път да отказваш найлонови пликчета, когато в магазините под път и над път ти ги бутат в ръцете.
Трудно е да обикаляш да гасиш лампите вкъщи, когато никой не е там.
Трудно е да въртиш педали, вместо да си седнеш в колицата и да бръмчиш нагоре-надолу.
Трудно е да участваш в протести в дъжд, сняг и пек, да виждаш как природата, която обичаш, бива унищожавана и поругавана от хищнически алчни хора.
Трудно е да останеш в страна, в която управлява същото ДС, което е управлявало държавата от 1945 година, и всички във властта са оплетени с мафията като свински черва.
Но не невъзможно.
Не губете надежда! Най-доброто предстои!
It's hard. It's not only hard it's hard s Hell.
But we should not lose heart, not lose our spirit.
Everything is in our hands.
It's difficult to refuse plastic bags every time.
It's difficult to turn off the lamps in the rooms where there is noone
It's hard to bike, instead of drive.
It's hard to protest in the rain, snow and heat and to see how the nature you love is destroyed by predatory and greedy people
It's difficult to stay in the country ruled by the same Secret Police, that has been ruling it since 1945, and everybody in the Government is interwoven with mafia like pig's intestines.
But it is not impossible.
Do not lose hope. The best is yet to come!
